Геология и минерализация

Геология и минерален състав Регионална геология

Челопешкото находище се намира в Панагюрския металогенен район в централна Средна гора, който представлява интрузивно-вулканогенен комплекс, формиран по време на къснокредната магмена еволюция в България. В регионален аспект, Панагюрския руден район се оформя от редуващите се в ССЗ посока меднопорфирни находища ("Елаците", "Асарел" и "Медет") и епитермалното медно-златно находище "Челопеч", разположено косо на прилежащия Средногорски пояс, който е с посока И-З. Алувиалните орудявания (р.Тополница и р.Луда Яна) и златоносните жилни орудявания ("Свищи плаз") са били известни още в миналото, но са били слабо проучени.

Панагюрският руден район е изграден от докамбрийски фундамент от гранитогнайси с внедрени палеозойски гранити, покрити с горнокредни магмени и седиментни наслаги. В някои части на района тези скали са покрити с горнокредни (флиш) до палеоген-неогенски (моласа) континентални седименти.

Геоложката основа представлява поредица от издигнати хорст-антиклинални структури, между които кредните наслаги са отложени върху поредица от субпаралелни грабени със залягане в североизточна посока. В северна посока и към Челопеч, фундаментът се изгражда от Средногорския масив.

Геология на находището

Районът на находище Челопеч е изграден от дорудни и следрудни единици, разделени от късно туронска ерозионна повърхност. Дорудната формация се състои от следните единици (от по-стари към по-млади):

  • Палеозойският фундамент е изграден от високо и ниско степенни метаморфни скали, като тектонската границата между тях е част от Варийската зона на пластично срязване Стъргел-Болуваня.
  • Богатите на кварц Туронски пясъчници и конгломерати показват латерално променливи характеристики и индикират плиткоморска среда на отлагане, зацепват се с въглищни прослойки или червени на цвят наносни конгломерати, но и с лещи или слабо споени варовикови класти.
  • Въз основа на последното геоложко картиране и реинтерпретация, Челопешката магмена формация с туронска възраст е интерпретирана като интрузивна, което значително се различава от по-рано описвания стратовулкан с андезитов състав. Високо сулфидната хидротермална система е развита в горните части на плитки интрузии от диорит/ микродиорит, които са разкъсани от серия от вертикално издължени интрузивни брекчи. Тези брекчи включват както такива, недостигащи до повърхността и диатремни брекчи („слепи“), така и достигащи до повърхността диатремни брекчи (фреато-магматични ерупции).

Следрудната формация е изградена от следните единици (от по-стари към по-млади):

  • Мономиктова епикластитна (лавинна) брекча е изградена от ъгловати до заоблени склонови късове (отломки), които са локално разпространени и не могат да бъдат корелирани латерално. Единицата индикира тектонско потъване и отлагане в ограничени от разломи центрове на отлагане.
  • Двуслюденият пясъчнике представен от дебелопластови до масивни слоеве от пясъчник до гравелитов и рядко с чакълест състав пясъчник. Тези седименти със сантонска възраст могат да се интерпретират като високо плътностни песъкливи турбидити, показващи преотлагане на големи количества теригенен материал за кратък период от време. От сондажните данни изглежда, че двуслюденият пясъчник е главно отложен в разломно ограничен депоцентър с характеристики на пул-апарт басейн. Това обяснява и различията в дебелината на единицата – от няколко десетки метра до повече от 400 метра.
  • Полимиктовата (седиментна) брекчае съставена от високо-плътностни епикластични потоци. Тя обикновено е в основата на варовиковата единица, но подобни полимиктови брекчи се наблюдават и над нея, като клинове и над несъгласната граница с преминералната формация в основата на двуслюдния пяъсчник.
  • Мирковската свитае представена от тънкопластови масивни варовици с различни цветове (предимно червеникав) маркирайки пост-рифтовия стадий на басейна. Дебелината варира от 5 до 32 метра, на места дължащо се на големи син-седиментни пропадания (гънки). Зацепването с другите пост-минерални единици е често срещано. Възрастта е късен сантон – ранен кампан.
  • Чуговишка свитае изградена от тънко до дебелопластови, ниско до високо плътностни, песъкливи и глинести турбидити в най-горната част на среза, представени като флиш. Характеризира се с три пачки, включващи: 1) горна – представена от кални турбидити и мергели (фонови отложения) с редки, тънки до много тънки песъкливи и карбонатни турбидитни слоеве, което индикира слабо подхранване; 2) средната е представена от средни до дебелопластови слоеве с висока плътност от пясъчни турбидити, като целия интервал е доминиран от син-седиметационни пропадания; и 3) долната е представена от ниско- до високо плътностни песъкливи/епикластични турбидити и късове с тънки фонови седиментни слоеве. Дебелината на единицата е около 450 м. Хроностратиграфският обхват се приема за сантон – късен мастрихт.
  • Кватернерът (Златишката коловина)е развит върху метаморфния алохтон на основния навлак. Грабенът е силно разломен, като може да се очертаят пет депоцентъра. Някои от тях, особено по северният борд, сочат към екстензионно реактивиране на по-стари структури.

Общата структурна усложненост на Челопешкият район се интерпретира като резултат от предварително съществуващи текстури, разломи и слаби структурни зони във фундамента, които са били периодично реактивирани. Последните детайлни структурни картировки на повърхността и разрезни интерпретации сочат, че Челопешкият имбрикациионен навлак е значима пост-минерална структура, която разделя целият срез на структурно по-малко сложен автохтон в лежащото крило на навлачния комплекс и сложен алохтон във висящото крило. Картировката и структурната интерпретация потвърди още и син-седиментни разломи в пост-минералната формация и многобройни късни – С-Ю и И-З разседи. Петровден е един от основните И-З разседи, който съпоставя преминералните кварц-серицитово променени скали от по-дълбоката част на Челопешкия интрузивен комплекс на север, срещу непроменените постминерални епикластити и седименти на юг. Това предполага, нормално вертикално отместване от няколкостотин метра.

Настоящите интерпретации показват, че няколко типа минерализации са възникнали в района на Челопеч-Воздол, включително медно-златно-молибденов (Cu-Au-Mo) порфирен тип, полиметални златно-сребърни (Au-Ag) жили и златно-меден (Au-Cu) епитермален тип вместени във взривни (брекча) тръби. Тези типове минерализация са потенциално генетично свързани, но точните им взаимоотношения са все още неясни. Като общ критерий е прието, че Петровденският разлом (и други, свързани син-седиментни структури) играе ключова роля в запазването на икономически най-интересната епитермална златно-медна (Au-Cu) минерализация (находище "Челопеч" и Шарло дере).

По-долу са обобщени основните характеристики на челопешката високо-сулфидна медно-златна минерализация:

  • Минерализацията е вместена в богати на сулфиди зони на силификация и напреднала аргилизация с околорудни изменения от кварц-серицитов тип.
  • Рудните тела са представени от големи тела със сложен строеж и единични тела с тръбообразна форма. Групирани са в два участъка. Централният участък се състои от 5 рудни тела (№№ 16, 17, 18, 19-изток, 19-запад и 8), а Западният участък включва други 8 рудни тела (№№ 5, 25, 103, 145, 147, 149, 150 и 151).  Рудните тела варират от 150-300 метра в дължина, от 30-120 метра широчина и могат да достигнат до над 350 метра в дълбочина;
  • Минерализираните участъци са структурно контролирани; и
  • Съществува добра корелация между медта, златото и сярата, както и силна връзка между медната (и до известна степен златната) минерализация и прожилково-впръснатия (щокверков) стил на жилите.

По-ранните модели интерпретират находище Челопеч като вместено в андезитов страто вулкан със сложна структура и латерално корелируем стратиграфски контрол. В резултат на непрекъснатата работа за подобряване на този модел и двугодишната програма е разработен нов геоложки модел. Основният извод от него е, че рудовместващата магматична среда принадлежи към интрузивна система. Високо-сулфидната хидротермална система е развита в по-горната част на субвулкански порфирни диорити/микродиорити, които са процепени от редица вертикално-удължени фреатомагматични брекчи – „слепи“ и маар-диатремни брекчи. Диатремата, която се явява вместваща среда на по-голямата част от находището, представлява единично голямо тяло, заобиколено от небрекчиран преддиатремен диорит. Тя е привързана към гранодиоритна фаза, която включва порфирен тип Cu-Mo-Au щокверкова минерализация с калиева метасоматоза (в района на Петровден), по-отдалечени полиметално-сулфидни жили (Петровден и Воздол), и високо-сулфидна Cu-Au система, като орудяването е локализирано в препокриваща хидротермална брекча, развита по порфирни дайки (Челопеч и Шарло дере). Високо-сулфидната система е вместена в рамките на диатремата по структури, които са процепени от порфирните дайки, затова изучаването на геометрията на тези структури и на дайките ще даде насоките за развитието на геологопроучвателните работи в близост до находището.

Промяната на модела от вулкански към интрузивен по отношение на средата на процесите на минерализация и по-специално на литоложкия контрол върху рудоотлагането в находище „Челопеч“ коренно променя перспективите и стратегиите, които трябва да бъдат следвани от последващите проучвателни дейности.

Геологопроучвателни работи в района на находището

Моделирането на данните от преописаните сондажи определи нова зона за проучване, наречена ЮИ тръбообразна брекча, разположена на югоизток от блокове 10 и 103. Тя е с дължина около 650-700 м и широчина 100-150 м и е отделена от основната диатрема на находище "Челопеч" от зона от масивен диорит с широчина 250-600 м (на хоризонт 400). Зоната за проучване е определена с помощта на новия геоложки модел, като характерът на промените и металното зониране предполагат, че системата е все още отворена и непроучена в дълбочина под челопешкия навлак в района на брекчата. През м. септември 2016 г. се планира да започне проучването ѝ със сондажи, прокарвани от подземни изработки и от повърхността.

Също така през 2016 г. бяха прокарани два ядкови сондажа в района на Шарло дере, което се намира на около 900 м от централните рудни тела. И двата сондажа пресичат интервали с класти и валуни от окварцена седиментна брекча, която лежи върху (покрива) интрузивния комплекс. Единият сондаж пресича 35-м зона в брекчата, започваща от 616-я метър на сондажа (400 метра от повърхността) със средно съдържание от 0,31% мед и 1,23 г/т злато, включително интервал от 7 м със средно съдържание от 0,73% мед и 2,13 г/т злато, започващ от 621-я метър. Не е известно дали минерализираните късове в Шарло дере са от горните части на известните рудни тела в Челопеч или са с друг произход.

Stock Quote: TSE

Price 2,90

Change +0,14

Volume 138 672

% Change +4,88%

Intraday High 2,93

52 Week High 3,70

Intraday Low 2,78

52 Week Low 1,91

Today's Open 2,78

Previous Close 2,77

11.21.2017 02:00 Ценообразуването е забавено с 20 мин
: 1 274,60 ?-21,20

НАВИГАЦИЯ

Back to top