Геология и минерализация Регионална геология
Находището представлява високосулфидна епитермална медно-златна минерализация. Находището е разположено в панагюрската рудна област, към която се отнасят редица масивни медно-сулфидни и медно-порфирни орудявания. Районът е изграден от докамбрийски фундамент от гранитогнайси с внедрени палеозойски гранити, покрити с горнокредни магмени и седиментни наслаги.
Златно-медните орудявания в района на Челопеч са локализирани в горнокредни магмени скали, оформящи комплекс от многофазни интрузии, които са разкъсани от серия от вертикално издължени интрузивни брекчи (фреатомагматични брекчи, вкл. диатремни и “слепи” брекчи). Орудяванията са останали запазени под 300-500 метра по-млади седиментни скали и сформирали се на по-късен етап разломявания и навлаци.
Счита се, че разпределението на минерализацията се дължи на контактните зони между благоприятни брекчи и вместващи скали, както и от пресичанията на структурите в самите брекчи. Най-често орудяването е вместено във фреатомагматични брекчи в интрузивно тяло от диорити. Рудните тела варират от 40-200 метра в дължина, от 20-130 метра в дебелина на пласта и могат да достигнат до над 400 метра в дълбочина.
Минерализацията е вместена в богати на сулфиди зони на силификация и напреднала аргилизация с околорудни изменения от кварц-серицитов тип. Основните минерали са тенантит, енаргит-лузонит, халкопирит и пирит. Златото се среща като самороден елемент, образуващ златно-сребърни сплави, както и в миниатюрни включения (в микрометра) в сулфосолни и пиритни зърна.
Основните рудни тела най-често са на дълбочина над 500м под повърхността, организирани пространствено в две зони. В централната зона са установени осем рудни тела, а в западната - десет.
Зоната на интензивна промяна в челопешкото рудно поле се простира в ЮИ посока под Петровденския разлом и е в асоциация със зона от „глухи“ (т.е. не достигащи до повърхността) тръбообразни тела от брекчи с дължина около 1 200 м. Тази част от системата, известна като югоизточна тръбообразна брекча, се простира на североизток и обхваща блок 10. Тя е и една от основните изследователски цели на текущата геолого-проучвателна програма.
