Ада тепе е нискосулфидно епитермално златно находище. Златно орудяване е установено близко до основата на сравнително млади (датиращи от ерата на палеогена) седиментни скали (от брекчи и конгломерати до мергели), отделени от по-ниско разположените и по-стари метаморфни скали на фундамента (известни като Кесебир-Кардамоския метаморфен комплекс) от плитко-западащ (под ъгъл 15°) в посока север разлом, често наричан разлом на отделяне. Разломът формира долната гранична повърхнина на находището.

В участък „Ада тепе“ са установени два основни вида орудяване. Зона “Стената” е масивен силикатен комплекс с дебелина до 5м, разположен непосредствено над разлома на отделяне. Зона “Горна” е представена от серия стръмно-затъващи жилни снопове с разпространение изток-запад, които във височина преминават в седиментната брекча, покриваща долната зона.

Златото се среща като електрум, като най-високите му съдържания в рудата се асоциират с типични епитермални жили, с коломорфно-ивичеста и прожилкова текстура, и хидротермални брекчи.

Съседните на „Ада тепе“ участъци са Сърнак, Скалак, Синап, Къклица и Къпел (виж картата). В участък „Сърнак“, разположен на около 3км западно от „Ада тепе“, е установена златно-сребърна минерализация по дължината на северно-западащ субвертикален контакт между седиментните и метаморфни скали, интерпретиран като подхранващ фундамент. Минерализацията е проявена в богати на сулфиди зони на окварцяване и карбонатно изменени хидротермални брекчи, установени както в метаморфния фундамент, така и в седиментните скали над него.